Как може щрауси да преподават „Слънчева педагогика“?

Лесно е. С помощта на детската учителка-музикален педагог Елмира Димитрова. Ще се убедите сами, когато посетите фермата „Щраусово забавление“ в Долна Баня. Тя се намира на около 70 км от София и само на 2 км от Долна Баня по посока Пчелински бани. За около час и малко се стига до там. Има обозначителни табелки и няма да се объркате.  

Във всеки от нас живее детето, което може да сбъдне мечтите си.  

Ние пристигаме във „Щраусово забавление“ в особено горещ августовски следобед. Слънцето напича здраво, но панорамата наоколо е толкова красива – погледът се рее през полето до върховете на Рила -, че не обръщаме внимание на парещите лъчи. Вълнуваме се, защото сме подготвени да срещнем отблизо най-големите, любопитни и самобитно любвеобилни африкански птици. Също и с Елмира, която е вдъхновител, собственик и преводач на щраусовото  педагогическо забавление. Посреща ни самата тя. Започваме обиколката на фермата и слушаме с интерес разказа й.  

„Аз съм градско дете. Израснах в София, на 6-ия етаж и през ваканциите все си бях в града. Мечтаех си за село, животни, простор…, но никога не съм ги имала. С годините се отегчих от столицата – трафик, мръсен въздух, липса на паркиране, много сгради, непознати хора… и с моята половинка Иван решихме да потърсим село и занимание, което да ни носи удоволствие и препитание“.  

За Елмира не е трудно да избере новото си поприще. Тя по образование е музикален педагог и връзката с децата винаги е била водеща в живота й. Двамата с Иван решават да създадат ферма за щрауси – заради продуктивността на птиците, сравнително лесната грижа и полезните, дори лечебни качества на щраусите. Избират района на Долна Баня заради чудесната панорама, близостта до планината Рила, чистият въздух…. Купуват няколко щраусчета бебета, родени в България, и през 2005 година слагат началото на цялото това щраусово забавление, което се ширва пред очите ни. Мястото е притегателен център за семейства с деца и училищни посещения, където малки и големи придобиват познания на терен и се учат на грижи и любов към едни от най-древните птици в света.  

Когато даваш любов, получаваш любов.  

Елмира ни води през различните ограждения и разказва: „Щраусите са особени птици – имат своя език на поведение и се иска търпение да го овладееш. Но пък един път като им дадеш  любов, получаваш я всеки път, когато влезеш при тях. При нас птиците са разделени в ограждения на женски и мъжки, за да може посетителите да влязат при женските, които не са войнствени и допускат близо общуване.“ И ние влизаме заедно с Елмира при Габи. Тя стърчи над главите ни, приближава се плавно и започва да ни кълве закачливо с човката си. Елмира й говори тихо, милва я, а после й казва да седне, което птицата прави веднага. Толкова е дружелюбна, че и ние можем да я погалим и също седнем върху нея като на удобно кресло. Допираме ръка до гърба й – перата са меки, топли, гладки, плъзгаме пръсти по шията. После оставяме стопанката да й шепне нежно, а тя грациозно извива глава и я пъха под мишницата на Елмира. Ето – това е любов!  

Наближаваме пространството на мъжките птици. Тук влиза само Елмира. Щраусът Иван я доближава и започва да танцува пред нея. Толкова е жив, игрив и ритмичен този танц – две напред, две настрани, поклащане, приклякане… – като в бална зала кавалерът обикаля около дамата си. „Обяснява ми се в любов, търси половинката си, иска да не е сам“ – обяснява Елми.  

От нея научаваме още любопитни факти за африканските птици – най-големите на света. За разлика от общоприетия мит, те не заравят главите си в пясъка, докато опасността ги подмине. Копаят плитки дупки в земята, които използват като гнездо. По време на мътенето, с клюна си обръщат яйцата по няколко пъти на ден, а отдалеч изглежда сякаш главите им са потънали в пясъка.  

Един голям мъжки щраус достига до 3 м дължина, тежи около 150 кг и може да тича със скорост 70 – 80 км в час километри наред. Така се спасява от естествените си врагове. Ако не може да избяга, ляга на земята и се преструва на умрял. Прословутият му ритник, който е три пъти по-силен от конския, не бива в никакъв случай да се подценява. Щраусите ритат напред и надолу, вдигайки краката си до нивото на лицето на човека.  

Женските, от своя страна, обичат лъскавите предмети – обици, пръстени, гривни, мобилни телефони. Причината – птиците са ужасно любопитни и си присвояват всичко светещо, криейки го в корема си. Поради тази тяхна склонност преди няколко века щраусите били най-преследваните животни в Южна Африка – колонизаторите ги убивали заради диамантите, които откривали в стомасите им. А щраусовите яйца пък са най-големите в птичия свят, само едно се равнява на 30 кокоши яйца. Мъжките (с по-тъмна окраска) предпочитат да ги мътят през нощта, а женските (с по-светла окраска) – през деня.  

Дете, което се учи на любов към природата и животните, става добър възрастен.  

„Ние сме единствената ферма за щрауси, която не убива птиците за месо и продукти. Купуваме от други ферми и предлагаме само по поръчка, както и правим козметика. Тук от яйцата на щраусите можем да ви предложим вкусен крем карамел, украшения от перата или истинска бърсалка за прах – няма по-елегантно и по-добро средство за почистване на прах от щраусовите пера, защото не генерират статично електричество. Нашите птици са като наши деца – обичани и постоянно общуваме с тях.  

Винаги съм искала да уча децата, на които съм преподавала музика, и на обич и отношение към животните. Познавам учението на Петър Дънов, изповядвам идеите на Слънчевата педагогика и вярвам, че когато децата от малки се възпитават в грижа, обич и опознаване света на природата, стават добри възрастни. Музиката и любовта спасяват света. Затова моята ферма се посещава основно от деца – тук идват големи групи малчугани. На екскурзия, от „зелени училища“, много родители също сами водят децата си. Аз с радост и вълнение им показвам и разказвам за света на щраусите и ми е много хубаво,  когато видя децата да галят и прегръщат птиците, да им дават храна и вода, и просто да са щастливи с тях.“