La Tortuga Búlgara: От любов към българската поезия
Когато трябва да избере втори език като студент по славянска филология в университета „Комплутенсе“ в Мадрид (по-късно се премества в университета в Гранада), Марко Видал (Санлукар де Барамеда, 1995 г.) се спира на българския. Тогава той не само няма представа от езика, но дори не знае къде точно се намира България. Днес е един от чуждестранните българисти, които най-добре владеят и преподават езика. Освен това превежда българска поезия на испански и дори пише и някои свои стихове директно на български.
Завършил съвременни езици и литература със специалност славянски езици в Университета в Гранада, Марко вече е активна част от литературния живот в България, където живее и работи между 2016 и 2019 г. Неговият блог “La Tortuga Búlgara”, още с появата си през 2013 г., се превърна в едно от местата, където може да се прочете най-много българска поезия на испански език. Досега е превел повече от 350 стихотворения на около 100 български поети. Издал е седем книги на съвременни автори. През 2022 г. в България излиза “Едно мъжко момиче” (Edno muzhko momiche, издадена от “Фондация Емили”), първата му стихосбирка като автор, в която повечето от произведенията са написани директно на български език. В момента Марко Видал е в процес на официално създаване на издателство “La Tortuga Búlgara”. Разбира се, то ще бъде посветено на превода на българска литература, най-вече на поезия.
Срещнахме се с Марко Видал в Мадрид, където в момента учи докторантура по литературознание в университета “Комплутенсе” и изследва творчеството на българския поет Александър Вутимски.
Специално за проекта EuroCirilic разговаряхме с него за пътя му на българист – от първия контакт с кирилицата под формата на игра, когато е 12-годишен, до превеждането и публикуването на българска поезия на испански език, включително и писането на поезия на български.
Как започна твоето приключение с българския език?
Интересът ми към българския език беше резултат от по-общия ми интерес към славянските езици и по-специално към руския. Когато учех славянска филология в университета “Комплутенсе” в Мадрид и трябваше да избирам между няколко славянски езика, избрах българския. Отначало това беше чисто езиково любопитство. После много ми хареса, осъзнах, че езикът е интересен от граматическа гледна точка и има някои сходства с испанския език. Що се отнася до граматическите падежи, които имат всички славянски езици, българският език ги е изгубил, с малки изключения. Това го прави малко по-лесен в сравнение с другите славянски езици. В началото бях много изумен от някои особености като глаголния аспект или бройната форма. Приех го като предизвикателство да разбера логиката на езика.
Как протече твоето обучение?
В „Комплутенсе“ имахме четири часа седмично. Всеки следобед ходех в библиотеката, за да уча самостоятелно, предимно лексика. Прекарвах там по три-четири часа на ден. Изучавах лексиката с преписване. Слушах и Българското национално радио, разбирах пет процента, но си тренирах слуха. Това беше донякъде разочароващ процес, защото учех извън контекста на българския език. След една година вече можех малко да общувам. Отне ми поне три години, преди да мога да говоря български с известна лекота.
В кой момент приложи наученото на практика в България?
Започнах да ходя в България от първата година, всяко лято. Има стипендии за триседмични интензивни курсове по български език и култура в университетите във Велико Търново и София за чужденци, изучаващи български в университети по целия свят. Там човек се потапя в контекста, освен това много от чужденците вече имаха високо ниво. Когато се върнах от България, се запознах с българи в Гранада, които учеха по програма “Еразъм”. Вече ги разбирах и това ме подтикна да продължа.
Какви хора срещна по време на тези летни курсове?
Много странни (смее се). Хората, които учим български, трябва да сме малко странни. Имаше много различни хора от цял свят – Китай, САЩ, Южна Корея, всички славянски страни, Франция, Италия. Смая ме един човек от Тайван, който беше полиглот. По-късно, когато бях в София по програма “Еразъм”, ходех на уроци по български език, където се запознах с група чужденци, с които говорехме на български – двама италианци, едно арменско момиче, един руснак, една германка.
Кирилицата ли беше първото нещо, което научи от българския език?
Всъщност знаех азбуката от ранна възраст. Когато бях на 12 години, една от колежките на майка ми, която беше украинка, започна да ми преподава азбуката. След това вкъщи с майка ми играехме, като поставяхме етикети с имената на всички продукти в кухнята на кирилица, на руски. Паста, ориз, спагети. Така че в университета вече знаех как да чета на кирилица.
Сега си също учител по български език. На кого преподаваш?
При много от моите ученици партньорът им е от България и затова искат да научат български. Повечето от тях се отказват – иска се много желание, интерес и ангажираност, за да се овладее езика. Срещал съм и много български или смесени семейства, които полагат големи усилия децата им да научат езика, както и други, които са много интегрирани в Испания и това не представлява особен интерес.
Преподаваш ли и онлайн, имаш ли ученици от други държави?
Две години имах група аржентинци, трето и четвърто поколение от български произход. Давах уроци на внуци или правнуци на български емигранти. Те вече са загубили напълно езика, но пазят традициите, танцуват хоро, правят баница. Аржентина е пълна с български културни сдружения. Моите ученици, около десетина, бяха много мотивирани, също и поради разстоянието и липсата на възможност да пътуват до България. Достигнаха ниво А2. В един момент ситуацията беше напълно сюрреалистична. Испанец от Узбекистан, където живеех по това време, преподава български на аржентинци и при това на огромна часова разлика.
Какво би променил в методите на преподаване на чужди езици?
Когато започвах, имаше много граматика и липса на комуникация, но това се променя. Вече се отдава голямо значение на комуникацията. Смятам, че в училищата се отдава твърде голямо значение на технологиите. Те представляват чудесна подкрепа, но не могат да бъдат най-важното. Забравяме, че концентрацията, усвояването на материала, съдържанието, информацията са по-важни на хартия. В клас трябва да се пише на хартия.
Сътрудничиш и с „ Уча се“ , много иновативна българска образователна платформа.
Създадена е в България преди десет години с намерението да предлага видеоуроци на българските ученици по всички предмети. Проектът се оказва успешен и вече се разработва в Испания, Италия и Румъния. Започнах да правя преводи, а сега съм координатор по качеството и проверявам съдържанието на испански език.
Кой според теб е най-големият принос на платформата?
Идеята е учебният материал да бъде представен по прост и забавен начин, да напомня игра. Видеоклиповете са кратки – 6-7 минути, тъй като децата имат проблеми с концентрацията. Обхванати са цялата учебна програма и всички предмети. Уроците са направени от учителите. В Испания това са испански учители, а платформата се нарича EduBoom. Процесът на създаване е много дълъг – от момента, в който учителят написва урока, до създаването на сценарий, озвучаване и качване на окончателната версия в интернет. В Испания има много образователни сайтове, но иновацията на EduBoom се състои в представянето на материала чрез анимирани видео уроци.
Да се върнем към блога ти, защо “La Tortuga Búlgara” (от исп., Българската костенурка)?
Хората се смеят, но всъщност няма логична причина, просто събрах двете думи заедно. Когато отворих блога през 2013 г., той беше много личен, в него публикувах много материали от България. Нещо като библиотека с културни и литературни теми, тъй като в интернет нямаше много подобни. Когато започнах да живея в България, публикувах практически съвети за чужденци – как да си извадят документи, как да търсят апартамент, работа и т.н. Сега съм се съсредоточил върху литературата.
Как стигна до българската поезия?
Живка Балтаджиева, един от хората, които са ми оказали най-голямо влияние, ме запозна с литературата, когато бях в Университета „Комплутенсе“. Тя ми показа преводите си на Блага Димитрова и Христо Ботев и аз започнах да чета, което в началото беше начин да науча езика. Разбирах текста на испански, а на български – някои думи. Активното участие в българската литература дойде по-късно, малко преди да напусна България през 2019 г., когато се запознах с Владимир Сабоурин, български поет от кубински произход. Той ръководи литературното списание “Нова социална поезия“. В началото в “La Tortuga Búlgara” качвах преводи, направени от други, за да ги разпространя, защото не бяха публикувани никъде. Сега давам приоритет на собствените си преводи. Имам етично правило, че всичко трябва да е двуезично, за да се придаде стойност на българския текст.
Кое е най-голямото предизвикателство при превода на поезия?
Превеждам съвременна и актуална поезия, която обикновено е написана в свободен стих. Понякога съм превеждал стихове с рими, но е много сложно. Има автори, които са много метафорични и обичат да използват фиксирани изрази, докато други са много директни.
Как избираш поезията, която превеждаш?
Преди всичко във Facebook, където поддържам контакти с много поети. Имам любими автори, чета ги, купувам книгите им. Когато пътувам до България, винаги ходя в любимата ми книжарница “Български книжици”. Понякога попадам на стихотворение на Смирненски, Вапцаров или Атанас Далчев, което ми харесва и го превеждам. В момента съм в процес на четене на пълните произведения на класиците.
Кои са любимите ти български поети?
Възхищавам се на Кирил Василев, който наскоро получи наградата “Перото”. Харесвам поезията му, тя е проста като форма, но много пряка, с понякога болезнен и суров език. Той говори за теми като смъртта, самотата, експлоатацията и го прави по много директен начин. Харесвам също Владимир Сабоурин, Александър Шурбанов. Обичам Блага Димитрова, но тя е много добре преведена, въпреки че книгата е изчерпана в Испания.
Как виждаш бъдещето на “La Tortuga Búlgara” като издателство?
Пазарът е малък, интересът към поезията е много слаб, а към поезията на език с осем милиона жители – още по-малък. Въпреки това вече съм в процес на официалното създаване на издателството. Винаги съм превеждал от любов към изкуството. Разбира се, “La Tortuga Búlgara” ще се фокусира върху превода на съвременни български поети.
Етикет:български език, кирилица, литература, поезия