През прозореца на детския еко лагер  „Заедно за Земята“

Ако сте любопитни как протича денят в един еко лагер за деца, надникнете през прозореца на нашия. Той се проведе в седмицата 5 – 9 юни 2023 г. в с. Лозен и с. Борика като част от проекта EuroCirilic. Нашата мисия е чрез игри, творчески занимания и екипни дейности децата да осъзнаят значението на  околната среда и грижата за нея, както и да съжителстват с толерантност и уважение към другите култури. Прилагаме Слънчевата педагогика и насърчаваме европейските ценности.

       Ден 1. Рано сутринта доброволците от  Българския червен кръст разказаха и показаха  на децата какво най-важно трябва да направят, ако паднат и обелят коляно, получат топлинен или слънчев удар, навехнат ръка или крак и др. Всички надзърнахме в раницата за първа долекарска помощ и видяхме какво има в нея. Обещахме си и нашите домашни аптечки да приличат на тази раница. После децата играха с истински пътни знаци – точно като самостоятелни участници в пътното движение, научиха много интересни факти за екологията, разделното събиране на отпадъци, рециклирането и накрая получиха чудесни подаръци – шапки, чаши, комикси, брошури.

       Следобед чистиха поляната над село Лозен – със специални раници и стикове с щипки, събраха над 5 кг боклук. Изработиха и хотели за насекоми – с шишарки, клечки, мъх, листа, камъчета и ги поставиха в гората. Така осигуриха сигурен дом за безчет насекоми. Научиха упражнение за успокоение – как да галят пръстчетата си, когато се чувстват напрегнати,  наредиха се в кръгче и играха специални упражнения  с музика и песен. Накрая направихме разбор на деня и се оказа, че им харесва най-много чистенето, после хотелите за насекоми, много деца добавиха обучението на БЧК, а не бяха и малко тези, които казаха: „Всичко ни хареса“!

       Ден 2. Сутринта играха на воля в двора на къща „Лавандер“, с. Лозен. Хапнаха плод – ябълка, взеха от семките и ги пуснаха в Земята – може пък и някое вълшебно ябълково дърво да се появи. Митко от „Белите кокичета“ им разказа за силата на плодовете, на планетата Марс, която направлява целия вторник, правиха слънчева гимнастика и упражнения за енергия. После пак се събрахме в кръгче и играхме специалните упражнения с музика и песен. И следобед дойде вълнуващото преживяване – отидохме в гората, там като истински изследователи-декоратори, децата събраха натурални материали и украсиха къщички за птици, които с наша помощ закачиха на дърветата. По-късно пък дойдоха Никол и Ганчо – ученици от 10-ти клас на 144-то СУ „Народни будители“ и ни научиха да играем право хоро. След това имахме работа с глина – направихме фигурки, които в петък ще подарим на деца, болни от детска парализа или аутизъм, които посещават конна база Драгалевци и се лекуват като яздят или пипат конете. Денят ни завърши със свободна игра и кратък разбор от преживяното. Децата  са харесали най-много заниманията с къщичките за птици и работата с глина. Обаче много деца отговориха отново с „Всичко ни хареса“.

    Ден 3. Пристигнахме в село Борика и веднага се отправихме към поляната с биволите. Беше вълнуващо! Някои деца се престрашиха и отидоха да галят биволите, други ги гледаха с голям бинокъл. Децата разбраха, че това са свободно пасящи животни и внимателно стъпваха по тревата – храната на биволите. Алекс от „Сладко медено“ се включи в групата с неговите слънчеви умения да създава радост и настроения сред децата. Отправихме се към Ботаническата градина на Ясен. Получиха дървени лупи, за да могат отблизо да гледат тичинки, листенца, цветчета. Ясен ги заведе при езерата, разказа им за растенията – събирал е семенца от цял свят, после подробно им показа устройството на кошер и ги запозна с целия процес на събиране на мед. Ние подарихме на градината голям хотел за диви пчели, а Ясен ни подари малки бурканчета мед – от пчелите, които жужаха през цялото време  покрай нас и цветята. Мястото е много красиво и ако имате възможност, отидете пак с децата в село Борика – тъкмо ще ви покажат къде засадиха дръвчета и ще ги полеят – носете специално вода. Дръвчетата обаче не са в градината, а в центъра на селото, до паметника. Алекс извади цигулката и засвири – на земята, която се отвори с помощта на лопатите, с които децата копаеха усилено. На дръвчетата, които намериха своето ново място и на водата, щедро напоила от лейката малките зелени приятелчета. Накрая се качихме в гората – да похапнем следобедно, да рисуваме сред природата, да играем. Уморени, доволни и  щастливи децата потеглиха с автобуса към София, повечето даже заспаха по пътя.

     Ден 4. В двора на къща „Лавандер“ сме. Още от сутринта слънцето взе да напича и  взаимно се мажем със слънцезащитен крем, всички деца са с шапките, подарени от БЧК. Играят на баскетбол и волейбол, похапват ябълка или банан, говорят и се смеят по групички – вече имаме нови приятелства. Очакваме Ганчо и Никол – нашите хореографи от 144-то СУ „Народни будители“, София. Децата много ги харесват и с удоволствие искат да играят хоро. Днес баткото и каката са подготвили Ръченица и Дайчовото хоро – лесен вариант. И дворът  започва да се „тресе“ от стъпките на децата. Повтарят внимателно и с интерес всяко ново движение, а после с музика – напред към кръшното хоро. Правим почивки, разбира се.

      След обед се събираме да похапнем на масите под навеса – те са застлани тематично с покривки с мотиви лавандула. Имаме арт занимание – рисуване върху  малка торбичка, децата я надписват с името си и последва размяна на торбичките. Четвъртък е ден за щедрост – така го почетохме. Почиваме на сянка и идва време да поговорим за Доброто.  Мария чете приказката за дървото и доброто. После всяко дете сподели какви чувства и мисли е събудила в него тази приказка и започна да си спомня какво добро е направило. Чухме интересни истории – от спасени птички с наранени крила, през отместени от пътя костенурки, до почистване у дома, носене на пазарска чанта на възрастен съсед и още, и още….

     Мина неусетно почти час и дойде Митко от „Белите кокичета“. С него направихме слънчеви упражнения, а после надникнахме над богатата сбирка от минерали и  скъпоценни камъни, която бе донесъл. Разказа ни подробно за всеки камък, който сам е намерил – злато, яспис, кварц, гранит, олово, лазурит, янтар… Децата оживено задаваха въпроси и всички решихме следващото лято Митко да ни заведе в Родопите, близо до скалата на Орфей, за да намерим и ние вълшебни камъни. В краен случай поне да се разходим до с. Златуша, близо до София за червен яспис… Децата получиха в торбичките си подарък малки камъчета – минерали. Денят ни завърши на стадиона в село Лозен – истински футболен мач с рефер и показване на жълти картони /до червен не се стигна/. Момичета се разхождаха и си разказваха някакви „тайни, важни, момичешки работи“…

    Ден 5. В 9.30 автобусът ни остави пред Музейко, където Алекс от „Сладко медено“ вече ни чакаше за сутрешните музикални упражнения, които бяха посветени на приятелството.  От 10.00 започна „Мисия Откривател“ в научния детски център и два часа търсихме загадките от миналото, настоящето – та чак до бъдещето.

       После се отправихме към конна база „Драгалевци“. Там ни посрещна Борис –  инструктор по езда и голям познавач на конете. Освен че ни разказа любопитни факти за тези важни животни, подробно обясни как те помагат на децата, болни от аутизъм и детска парализа. После доведоха коня Нот и започна голямото галене… Всички деца успяха да милват и се радват на добрия Нот. Подарихме на конната база онези глинени фигурки от вторник, които децата изработиха и знаеха, че го правят за болните си връстници.

      И тръгнахме с автобуса по виещия се път към Златните мостове, Ветровала и така  до хижа „Офелиите“. Там пихме истински планински чай – от витошки билки, децата пожелаха и топло какао, някои и вафли Морени… Хижарят Ангел ни разказа какви са правилата, когато сме в планината – напомни ни да не късаме цветя, чупим клони, да стъпваме внимателно и се пазим от змии – просто да ги отминем, ако не са избягали преди нас. Да не берем гъби, ако пък завали дъжд с гръмотевици – да не се крием под дърветата. По-добре е да легнем на земята или да клекнем  в някое ниско и защитено място.  Лятото винаги с топла дреха, защото бързо може да стане студено, а зимата – винаги да имаме в раницата нещо за хапване. Подарихме на „Офелиите“ аптечка за децата, които посещават хижата. Дойде време и за „Часа на таланта“. Всички седнаха навън на дървените пейки и възторжено аплодираха концерта, който ни изнесоха талантливите Яна – цигулка и Ния – флейта. Аплодисменти имаше и за Тома, и София –  славейчета са тези деца – не случайно пеят в детски хор към БНР. Никол ни рецитира „Върви, народе, възродени“, Виктория, Михаела и Педро – пяха и рецитираха, Ева и Ния ни развълнуваха с песен за Христос, даже се просълзихме!

Детският лагер „Заедно за Земята“ завърши с химна на България – така пожелаха децата. Те получиха грамоти в знак на признание за участието им в лагера и за това, че се включваха с голямо желание да чистят гората, да се грижат за насекомите и птичките, да изработят и  подарят своите глинени фигурки, да си разменят също сътворените от тях торбички, да научат хоро, да засадят дръвчета, да танцуват в кръгче специални упражнения с музика и песен, да научат за живота на свободните биволи и как пчелите носят мед, запознаха се с историята на минералите и скъпоценните камъни и още, още… И така напълно заслужено бяха удостоени със званието „Пазител на Земята“!

Плакат Еко Лагер Заедно за Земята

Програма Еко Лагер Заедно за Земята

Виж снимките от Еко Лагер Заедно за Земята тук