Професор Кирил Топалов: “Кирил и Методий са икона, а българският е най-старият славянски език”

Роден на 21-и май, професор Кирил Топалов идва на този свят с името си и предрешената съдба да внася светлина в умовете и душите. Просветителската му дейност е ярка и многопластова, достойна за една истинска съвременна възрожденска личност. Учен, университетски преподавател, писател, драматург, киносценарист, литературен историк и критик, преводач, дипломат от най-висок ранг, общественик, но преди всичко, човек, който „не влиза в дребни битки”, a само във важните, в които „трябва да защити себе си или друг човек, кауза или родина”.

По инициатива на Посолството на България в Мадрид, в навечерието на най-скъпия роден празник, 24-и май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – професор Топалов изнесе пред българската общност вдъхновяваща лекция за значимостта на Кирило-Методиевото дело и специално разговаря с EuroCirilic.

(Не)случайна свързаност със завета на Константин-Кирил Философ

Кръщава го дядо Тасе от Дебър, без да подозира, че детето своеобразно ще преплете житейския си път с личността и делото на създателя на глаголицата. В рода Топалови и до днес се разказва как тогава „лютият македонец и патриархален господар” се изшегувал и твърдял, че го кръстил „Кирил и Методий” заради идващия след три дни празник.         

Надарен оратор и полиглот – владее френски, гръцки, руски, италиански, полски и английски, професор Топалов продължава да завладява публиката на своите достолепни 81 години.

Завършва българска филология в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски”, специализира във Варшавския, Атинския и Солунския университети и повече от 40 години чете лекции по възрожденска литература в Софийския и други родни университети, като също преподава български език и цивилизация във френски, италиански и гръцки висши училища.

Своята страст на учен дължи на академик Петър Динеков, на когото е първо аспирант по българска възрожденска литература, а после и асистент в СУ „Климент Охридски”. Посвещава се на малко изследвани области от творчеството на Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Григор Пърличев, Петко Рачов Славейков, Христо Ботев.

Словото го вълнува още от ученическите години, когато за първи път излива душата си в стихове. С годините под перото му излизат не само научни изследвания, но и четири книги с разкази и 11 романа, някои от тях успешно екранизирани –  „Бягай… Обичам те“, „Бъди благословена”, „Не се сърди, Човече”. Автор е на 19 театрални пиеси, поставяни на български и чуждестранни сцени. Превел е и от гръцки език редица писатели и драматурзи.

Призванието на дипломат го отвежда като посланик на България в любимата му Гърция. А след време оглавява и дипломатическата мисия във Ватикана и Малтийския орден, с което се сбъдва по необичаен начин една студентска мечта. Професор Топалов разказва как през 60-те години подал молба до Светия синод да стане калугер в Света гора, защото ако бройката на монасите в Зографския манастир продължавала да спада, той щял да стане гръцки. Така и не получил отговор…

В паметта му се откроява и едногодишният му период като директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” след спечелен изключително труден конкурс, което счита за “велико признание”. Спомня си с умиление за храма на книжовността, защото като стар софиянец там буквално е преминал целият му живот още от гимназията, особено в читалнята: „С един открит към небето купол, светла, там се образовах и творях. За съжаление, когато станах директор, един час не съм работил в тази читалня, а се бях зарекъл, че половината ми работен ден там ще го прекарвам. Трябваше обаче да се разрешават много проблеми”.

Изкусен познавач на Кирило-Методиевото дело

„България има много празници, но единственият празник, който, дори и да не е национален, обединява всички българи, е 24-и май. Този празник всички ние носим в сърцето си”, твърди категорично професор Топалов и вещо разнищва малко познати и спорни фактори и обстоятелства около делото на двамата братя. Един от тях, например, е свързан с тяхната народност. Някои учени смятат, че са гърци, защото са родени във Византия. Но по византийско време Солун е бил гъсто заселен от славяни, т.е. българи, и всички солунчани говорели чист славянски, т.е. български. „Колкото и добре да владеете един чужд език, ако на вас ви се възложи да преведете всичките богослужебни книги, знаейки че ако една или две, максимум три думи, не преведете правилно, текстът ви става неканоничен, няма право да се употребява в църквата, ще примете ли?” пита професорът. Според него, двамата братя не може да са превели Светите писания, ако не са слушали този език още в утробата на майка си – българка. Не изключва обаче и баща им Лъв, вторият най-влиятелен човек след управителя на Солун, високо образован и способен, също да е бил българин. „Филологически погледнато, невъзможно е Кирил и Методий да не са били българи. Още повече, вече знаем от една древна чешка летопис, че рожденото име на Методий е било Страхота. Кой грък се е казвал Страхота?” – още един въпрос поставя професорът.

Професор Топалов сладкодумно разказва и за брилянтния стратегически ход на двамата братя, които по време на мисията си в Херсон намират и взимат със себе си мощите на Свети Климент Римски, един от първите  и най-тачени папи в римокатолическия свят. Те са знаели, че ще бъдат привикани в Рим, за да дават отчет за делата си. И когато това се случва, отиват при папата не като виновни, че са дръзнали да проповядват Божието слово на четвърти език, различен от каноническите латински, гръцки и еврейски, а триумфално – с малкото кофчеже с мощите в ръце. Неслучайно този момент е овековечен в красивите стенописи на базиликата Сан Клементе, където е погребан и Кирил. В крайна сметка, делото на двамата братя е благословено от папата в базиликата Санта Мария Маджоре, където са осветени книгите им. „Да знаете, че там, в Мария Маджоре, някога са кантели гласовете на Кирил и Методий. Също и в малката, в непосредствена близост, базилика Санта Праседе, където са живеели и са изпълнявали литургиите на своя език. Непременно я посетете!“, развълнувано споделя Топалов.    

Необходимостта от повече гласност за приноса на България за цялата славянска книжовност и духовност продължава да е актуална. В Испания и по света масово се свързва кирилицата с Русия. Смята се, че е руска азбука. „Винаги съм говорил, че ние сме дали език, култура, просвета и религия на всички останали славянски народи и трябва да се гордеем с това, а Русия ни го отнема. Старите руски учени от 19 век винаги са твърдели, че руският език е старият български език. През съветската епоха започна целенасочено да се премълчава българското, а по времето на Путин дори имаше официални изявления, че азбуката и христянството са дошли в Русия от Македония!”

„Делото на Кирил и Методий е многостранно, многозначно и дълговечно. Както казва Вазов, И ний сме дали нещо на света – на вси славяни книги да четат. Нека България се гордее с това!”, напомня Топалов.

Антитоталитарна пиеса за Солунските братя

Като достоен наследник на македонския си дядо Тасе – един от организаторите на Илинденското въстание, участник в Балканските войни и Първата световна, за професор Топалов свободата е най-висш идеал. Затова и по време на тоталитарния режим в България творчеството му често е цензурирано. Такава съдба сполетява и пиесата му „Притча за Философа” (1981 г.). Софийският Театър 199 се обръща към надеждния млад драматург с молбата да съчини пиеса, посветена на двамата братя по повод 1300- годишнина от създаването на българската държава. „Мислих дълго, а после отказах, защото Кирил и Методий са икона. Каква пиеса да напишеш, нали трябва да има сблъсък, а между тях няма такъв, те са служители на едно дело”. От театъра обаче настояват. И когато заминава на организирана екскурзия за Рим, застава пред портите на „Свети Петър“ и се моли „Гълъбче, кацни, подскажи някой сюжет”. Макар и гълъбчето да не каца тогава, малко по-късно, когато започва да разчиства натрупани книги и статии за двамата братя, попада на текста, с който малко преди смъртта си в Рим Кирил „свидетелствува за православното си верую”. И се запалва творческата искрица.

„В религиозния текст чета Вярвам в един Бог вседържател, но в моето писателско съзнание почва да тече друг текст – Вярвам в словото. Вярвам в свободата, вярвам в истината, в напредъка…  и ето я пиесата! Да, Кирил и Методий служат на едно и също дело, само че служат по различен начин. Кирил е изгори, за да светиш, а Методий е дипломатът. По онова време да кажеш аз искам да говоря, аз трябва да говоря и да умреш, беше недопустимо. Чрез Кирил говореше интелектуалецът”. Спектакълът е свален още на третия месец при пълен салон, защото главният цензор на Министерството на културата напуска демонстративно залата само на 30-та минута и обявява творбата за антикомунистическа.  

Награди и нестихващ обществен и творчески кипеж

Като общественик професор Топалов активно участва и заема ключови позиции в редица престижни български и международни фондации, асоциации, съюзи и академии. Бил е общински съветник на Столична община, където подпомага различни културни институции, а по негови предложения много от безименните нови улици в София получават имена на видни учени, писатели, артисти.

Много и различни са наградите на професора, получавани през годините. От най-високите държавни ордени на Гърция, Ватикана, Малтийския орден, Черна гора, през ордена „Кирил и Методий“ I степен до българското най-високо държавно отличие в областта на културата и духовността „Св. Паисий Хилендарски“. Особено скъпо за него признание, съвпадащо с 80-годишния му юбилей миналата година. Както и твърде символично, защото носи името на просветителя, за чието дело професор Топалов преподава десетки години в България и по света.

Кирил Топалов не спира и да твори. Определян от критиката като един от най-добрите софийски градски писатели, под неговото перо излиза през 2021 г.  „Софийски истории. Разкази и новели“, където проследява драмите на три поколения софиянци. Различни поколения, различни идеали, различни ценности в съдбата на столичния българин. През 2023 г. се появява мемоарният му роман „Живот по неизбежност“, а в момента замисля нов исторически роман, посветен на българското средновековие – „една трагична история, но достойна“, както сам открехва сюжетът му.  

Не лишавайте децата си от българския език

С професор Топалов разговаряме и за най-новите поколения българчета, родени  зад граница, много от тях деца на смесени бракове. Как да съхранят българския език и да се гордеят с делото на Кирил и Методий? „Това е работа първо на родителите. Не трябва да лишават децата си от едно богатство, да знаят още един език, дори и българският език да е чужд за тях и те да се чувстват испанчета или италианчета. Българският е още един европейски език, при това най-старият славянски език, който е станал език на толкова много други славянски народи. Нека родителите да не осакатяват децата от една идентичност, която им е дадена от Господ”.