Цветан Тодоров – умереният оптимист за бъдещето на демокрацията

„Неговите интелектуални търсения, неговата мъдрост и ерудиция му позволяват да обхване основните въпроси на нашето време, като развитието на демокрациите, разбирателството между културите, отчуждаването, признаването на другия и въздействието на насилието върху колективната памет. Тодоров олицетворява духа на единството на Европа, на Изтока и Запада, както и привързаността към идеалите за свобода, равенство, интеграция и справедливост“, гласят мотивите на журито, решило единодушно да присъди „Принцът на Астурия“ (след 2014г. наградата вече е „Принцеса на Астурия“) на Цветан Тодоров в раздела за социални науки през 2008 г. Тридесет и шест кандидати от 18 страни са предложени за наградата (втора по престиж след Нобеловата), а на финала Тодоров, теоретик на литературата, изследовател на историята на идеите и философ, изпреварва американския икономист Джефри Сакс.

Роден през 1939 г. в София, Цветан Тодоров емигрира във Франция през 1963 г. От 1987 г. той ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания. Изнасял е лекции в университетите „Йейл“ и „Харвард“. Сред най-важните книги на смятания за един от най-изтъкнатите световни интелектуалци са „Поетика на прозата“, „Памет за злото, изкушение за доброто“, „Живот с другите“. На български са преведени и „Завладяването на Америка. Въпросът за Другия“, „Страхът от варварите“, „Несъвършената градина“.

С Цветан Тодоров се срещнах в Мадрид през 2012г., във фондация Juan March, където той  представи книгата си „Los enemigos íntimos de la democracia“, издадена на испански от Galaxia Gutenberg/Circulo de Lectores, в превод на български от изд. „Изток-Запад“ („Интимните неприятели на демокрацията“).

„Цветан е един от най-важните ни автори, това е деветата му книга, която издаваме. Той има много предана публика не само в Испания, но и в цяла Латинска Америка. Огромен брой хора възприемат като абсолютно достоверна неговата преценка за историята на ХХ век“, споделя с мен директорът на издателството Джоан Тарида. Той е от поколението студенти, учили от първите книги на Цветан Тодоров. „Винаги съм следял работата му, но смятах, че е много недостъпен човек. Живея в градчето Ситджес близо до Барселона и преди десетина години един общ приятел ми каза: „Цветан идва утре в Ситджес, искаш ли да закусваме заедно?“ За мен вълнението беше огромно, а когато на другата сутрин му споменах, че издаваме Василий Гросман, той веднага ми каза, че иска да публикуваме и неговите книги. Разбира се, че и аз го исках, но не бих се осмелил да го помоля. Можете да си представите моята огромна радост, че той самият ми каза нещо подобно, което е още едно доказателство за неговата щедрост”, ми сподели Джоан Тарида.

А кои са интимните врагове на демокрацията според Цветан Тодоров? Вътрешните врагове понякога са много по-опасни от външните, пише авторът. Според него враговете на демокрацията зависят от конкретната ситуация, като за скандинавските страни това може да е популизмът, а за Франция агресивната международна политика в защита на идеята за хуманитарните войни.

Тодоров твърди, че една от причините, поради които хората в днешно време съсипват живота си e, че „отдаваме много по-голямо значение на това, което имаме, отколкото на това, което сме. Всичко се жертва в името на икономическата рентабилност. Досега обаче не виждаме подобрение в икономическата обстановка, а само неоспоримо влошаване ситуацията на отделните хора. Забравяме, че икономиката е в услуга на обществото, а то от своя страна трябва да служи за процъфтяването на хората“.

По отношение на друг от големите въпроси в съвременния глобализиран свят, а именно доколко в развитите страни хората са готови да жертват част от свободата си в името на известно удобство, той смята, че не е необходимо да избираме между двете крайности, а да открием най-добрия начин да ги сдобрим. „Трябва ни известна сигурност, за да бъдем свободни. От друга страна, прекомерната свобода също се превръща в нещо опасно, така че въпросът е как да съчетаем двете и това е задача на политиците.“

Цветан Тодоров се определи като умерен оптимист за бъдещето на демокрацията. „Сутрин съм по-оптимистично настроен, вечер съм по-черноглед. Във всеки случай решенията ще дойдат от самите нас. Моята вяра и надежда почиват на факта, че в продължение на векове ние, хората, продължаваме да се радваме и притесняваме от едни и същи неща, мотивирани именно от тази приемственост на съществуванието.“