„В Рилския манастир е сърцето на България“

Испанският пътешественик и писател Франсиско Лопес-Сейване е добър приятел на България и почитател на нейните жени. На български език е издадена и книгата му “Нещата, които научих от Изтока” (ИК “Кибеа”) – своеобразен наръчник по източна мъдрост и духовно извисяване.  

Каква е твоята връзка с България?

Като всяка връзка – подхранва се с опознаването и привързаността. Харесвам България, която започнах да опознавам още през 2003 г. Чувствам се привързан към хората и невероятната природа. Досега три пъти съм посещавал страната и почти винаги се отбивам в Рилския манастир. Усещам, че и българите боготворят Рила планина и манастира. Имам чувството, че там е сърцето на България. Харесвам Пловдив, Велико Търново, зимните курорти, гастрономията, жените… Прекланям се пред българката, тя не само е красива, но духовна, умна, емоционална, чувствителна! Българките не са свикнали на толкова открити комплименти. В страната ви открих великолепния вкус на виното в Мелник, научих много думи, свързани с храната – “чушки”, “шопска салата”, “Снежанка”, “ракия”…

Би ли определил приликите и разликите между испанците и българите?

Твърде смело ще бъде да го направя… Ние сме толкова различни народи, далечни от историческа гледна точка, култура, език. И все пак – може би си приличаме в усещането си за семейството като ценност, свързва ни любовта към хубавата трапеза и разговорите на маса, към виното. Бих определил моята среща с България като среща с културата на виното. То ни свързва. Българи, испанци, италианци имаме общо с това, че обичаме да споделяме храната и виното, да се веселим. Различни сме от културата на бирата, както бих определил други нации. Свързва ни още личността на Симеон Сакскобургготски, религиозното усещане ни е общо, независимо, че ние сме католици, а вие източно православни. Ако се поровим, можем да открием още прилики…

Представянето на твоята книга “Нещата, които научих от Изтока” в София преди време се превърна в истинско събитие за всички читатели, жадни за духовна литература и себепознание. Какви са впечатленията ти от срещата с публиката?

Да, представянето на книгата ми в Институт “Сервантес” премина при голям интерес на медиите и публиката. За съжаление, езиковата бариера ми попречи да разговарям по-близо с хората. Изнесох и две лекции – в Софийския университет и в Нов български университет. Там имаше симултантен превод и повече усетих будността на слушателите си. Общувахме интересно, темата за любовта дори прерасна в дебат. Наистина,  в България има специален интерес към духовната литература.

В книгата си споделяш усвоеното при пътуванията ти знание на древните източни  философии. Кои са трите най-важни неща, които научи от Изтока?

Научих, че преди всичко е важно да сътруднича, а не да се състезавам. Научих, че ние сме за малко тук на земята и не бива да сграбчваме нещата около нас. Трябва да влагаме усилията си в трупане на познания, а не на вещи. На Запад имаме погрешна представа – преследваме удоволствието, а си мислим, че преследваме щастието. Преследваме безсмъртието на тялото си, а вярваме, че преследваме безсмъртието на духа. Задъхваме се от информация, а смятаме, че трупаме познание.

Като пътешественик, който е спрял да брои посетените страни, когато техният брой е станал 100, какви съвети ще дадеш на хората, които пътуват?

За мен пътешествието като цел не е вълнуващо. Ценя пътешествието като средство, като част от авантюрата на откриването. Това ме вълнува! Не толкова географското преместване, а какво виждам и откривам. Съветвам да пътуваме с любов и разбиране към света, който намираме на новото и непознато място. Да оставим предразсъдъците си, навиците си, да се потопим в атмосферата, която виждаме. Привърженик съм на “интелигентните ваканции “. Така наричам моя проект, който има живот в Испания вече повече от 50 години. Това са ваканции, които помагат да открием себе си. Освен обичайните плаж и релакс, прибавям медитация, йога, тайландски масажи, танци. Аз бях първият испанец, който започна активно да се занимава с йога – научих я при едно от пътуванията си в Индия.

А кое е магическото място в света, където обичаш да се връщаш?

Това е моята същност. Където и да отида, аз затварям очи и намирам себе си. Винаги си нося магическото място – моето вътрешно аз. И никога не рискувам да платя свръхбагаж за него.