
В съкровищницата на кирилицата и българската книжовност
Дните „EuroCirilic” София през миналия месец юни завършиха с посещение на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, където заедно с Мария Стефанова, завеждащ Връзки с обществеността, се потопихме в света на българската книжнина. Тази година се навършват 145 години от създаването на културната светиня. По този повод, нека сега надникнем в най-голямата книжовна съкровищница на България.
Като начало, сградата отвън – достолепен архитектурен образец, официално е открита през 1953 г. Дело е на архитектите Васильов и Цолов, чиято паметна плоча е поставена на дясната колона при стълбите. Мястото – градината между Народното събрание и Софийския университет е избрано още преди 1944 година. Пред сградата се издига величествен монумент на двамата братя Кирил и Методий, дали на България и на източнославянския свят азбуката. Днес на кирилица пишат над 250 милиона души и е официална азбука на общо 23 държави в Европа и Азия.
Лъчите на слънцето отразяват златните кубета на храм-паметника Александър Невски, застанал величествено наблизо. Осветяват паметника и лицата на книжовниците и си проправят път към прозорците на библиотеката, в която се съхраняват 8,5 милиона документи. Като през театрален декор се влиза в централното, мраморно фоайе. Тук читателите правят справки, заявяват книгите и документите, които ще четат.
Следващата зала е „История на книгата“ – малък по обем, но богат на експозиции музей. Поддържа се и временна изложба, която е наречена „Книжовен калейдоскоп“. Всеки месец се представят оригинали от документалния фонд, съхраняван в Националната библиотека, които са изложени в специална витрина с микроклимат, която гарантира правилното им съхранение. Постоянната изложба е впечатляваща, тук е самата история на българската култура. Но се започва обиколката с история на книжовното познание на света – могат да се видят експонати, които представят и обясняват пиктографското писмо, египетските йероглифи, клинописното писмо, финикийската писменост, гръцката и латинската азбука. Основният акцент е поставен върху графичните системи в българската книжнина: глаголицата и кирилицата. Един от най-ранните запазени славянски ръкописи, Енинският апостол (краят на Х – началото на ХI век), който съдържа ръкописни глаголически вписвания, е първият български културен паметник, включен в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното културно наследство.
В тази зала-музей може да се проследи още и историята на книгопечатането. Има образец на първата 42-редна Гутенбергова библия и функционираща репродукция на първата в света печатна преса с подвижен набор от букви. Любопитство буди и появата на първите издатели в Европа и особено на първите български печатари. Като вълнуващ пример за този период е представен първият български „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон, издаван и търсен в страната почти половин век. Сред ръкописите, изложени в залата, може да се открие още и преписът на „История славянобългарска“ от Софроний Врачански, 1765 г.
На втория етаж в Националната библиотека можете да се докоснете до реликвите на родни културни и интелектуални личности, както и тематични кътове на различни държави и национални библиотеки по света. Тук са бюрото и портретът на Пенчо Славейков, който е бил и един от директорите на библиотеката, костюмът на прочутия оперен певец Борис Христов от ролята му на Борис Годунов, портрет на проф. Тодор Боров, виден български библиограф.
Неусетно ще мине времето в този книжовен храм, запазил в себе си великолепни образци на европейската културна традиция, част от която е българската книжовност. А благодарение на онлайн ресурсите, предоставени на сайта на библиотеката, можете да се докоснете до това богатство само на един клик разстояние. Виртуалната изложба за 24 май тази година, например, представя образите на светите братя Кирил и Методий в графичните и музикални колекции на Националната библиотека. Приятно гледане!