Валентина Макарестова: „Словото на Дънов и Рила ми помагат да се връщам към себе си“

Валентина Макарестова от „Project 89 Productions“ е наш партньор в проекта „EuroCirilic“. С нейния и на оператора Александър Добрев опит и умения в областта на видеозаснемането са създадени въвеждащото – с кадри от детския еко лагер „Заедно за Земята“ – и информационно-образователните филмчета за Слънчевата педагогика.

– Къде си родена, учила, каква беше детската ти мечта?

Родена съм в София, израснах тук, завърших бизнес администрация също в София, по програма на Портсмутския университет, Великобритания. После магистратура „Международен маркетинг“ в САЩ. Детската ми мечта беше да пътувам  и направя околосветско пътешествие. Вече съм била в повече от 30 държави и продължавам…

– Кой житейски и професионален урок си спомняш добре?

По време на магистратурата ми в Калифорния се сблъсках с хора от повече от 100 националности. Общуването с тях ми даде международен опит и разширение. Няма да забравя как в една от групите, с които трябваше да реализираме общ проект, имахме конфликти, които нямаха преодоляване. Бяхме колеги от Коста Рика, Германия, Индия, Китай и Филипините. Непрекъснати раздори, съпротива и не бе възможно да се изпълни общата задача. Реших да продължа сама, но изискванията не го позволяваха. Тогава ми хрумна идеята да се съберем на неформална среща и всеки на едно листче да напише това, което го дразнеше и провокираше в другия. Резултатът се оказа впечатляващ – всеки видя себе си през очите на другия. Беше ми интересно и поучително да разбера, че когато падне егото и видиш недостатъците си в очите на другите, може да се създаде истински екип и хората да се допълват. Няма непреодолими различия, има нежелание да ги видим и разрешим. Това прозрение много ми помага в моята работа и сега.

– Разкажи ни за фирмата „Project 89 Productions“ и как преминава един снимачен ден?

От повече от пет години сме на пазара. Имаме натрупан опит във създаване на видеосъдържание за бизнеса, продуктови фотосесии, 3D анимации с графични елементи и адаптации. Създадох фирмата с най-добрия си приятел от детството Александър, регистрирах я с името ВМ Ейджънси, но отскоро променихме на „Project 89 Productions“. Първо, това е годината, в която сме родени и второ – годината на промените. Сега искаме да поемем по вятъра на промените и имаме нова концепция за работата. Ще изтеглим продукцията си на международния пазар, основно във Великобритания. Но няма да предадем нашия почерк в работата – ние правим продукция не за клиенти, а за партньори. На всеки етап от работата е важна нашата връзка с тях, търсим мнението им, съобразяваме се с идеите им,  често ставаме приятели. А всеки снимачен ден ме вдъхновява – първо планирането и началото на снимките, после изграждането на идеята и завършека на крайния продукт. Емоцията е голяма.

– Когато започна работа по видеофилмите за Слънчевата педагогика, в която са отразени идеите и напътствията на Петър Дънов, ни сподели, че това е като знак от небето. Разкажи ни за твоята баба, последовател на Учението.

Да, баба беше починала един месец, преди да ми се обадите. Тя бе изключително темпераментен човек, който постоянно искаше да се развива и самоусъвършенства с насоките на Петър Дънов. Много години ме водеше със себе си на Рила, където с нейни съмишленици, пребивавахме по цял месец. Помня как четяха беседи, играеха Паневритмия, посрещаха слънцето… Като малка отивах с неохота, но постепенно осъзнах, че планината и беседите на Учителя ми дават много. И после години наред се качвах с радост и нетърпение на Рила – даже помагах на хижарите в кухнята. И днес, когато имам свободно време, се отправям към планината. Там намирам пълен покой, музиката и словото на Дънов ми помагат да се връщам към себе си, да надмогвам страхове и его. А скоро получих още един знак от баба. Упорито търсих снимки от съборите на Рила с танца Паневритмия за едно от видеата. Снимки, които са освободени от права, за да ги включа във филмите за Слънчевата педагогика. Почти се бях отказала, но случайно открих една. Когато монтирах снимката и се вгледах отблизо, видях на централно място в кръга моята баба! Тя играеше с усмивка – същата топла и достолепна моя баба, с която имах прекрасно детство.